– “Добро утро и пре-кра-сен деН, цветни приятел-ки” – три удивителни – качвам снимката и натискам “публикуване”. Бра-во. – доволно си се самопохвали леля Люба и тържествено постави телефона на масата до порцелановата чашка за кафе. Часът бе 7:30 сутринта и ПО часовник качи поредният пост с градинските си ружи, прясно разперени на слънчевите лъчи….
Категория: razkazki
Не съм убедена в съществуванието на думата razkazki [разказки], но значението, което влагам е вдъхновено от думата „антипасти“. В менютата по италианските ресторанти използват „антипасти“ за обобщение на всичко това, което не е паста. За това и в страница разказки ще качвам всичко, което не е поредица. А защо не кръстя страницата „antiporedica“ [антипоредица] в такъв случай, ще попитате. Защото не бих позволила волността разказките ми да са против поредиците ми.
Библиотекарката
Косматата потна шепичка на Мирко, нервно прехвърляше многоъгълните зарчета из малката торбичка. Торбичката не беше кесийка купена от магазина за игри, а беше класическа малка прозрачна найлонова торбичка за еднократна употреба, взета от ролка за безплатни торбички от щанда за зеленчуци от БИЛА или Кауфланд. Не беше сигурен. Майка му, му я даде преди много време. Мирко беше на 35.
Последната надежда
Точно, докато ядеше домашната орехова торта, приготвена от мама за 34-я му рожден ден, Йоан захапа виличката и предния му горен зъб падна. Лекият смут, че кафявият му по рождение зъб се изхлузва по време на тържеството, го накара да прилепи плътно устни и да отиде тайно в банята.
Щом се заключи, хвана зъба в обезкосмената си шепичка и забеляза, че вместо корен има нещо като метална, дълга около 2 см плоска пластина. Дали беше метал, не можеше да установи, но забеляза много малък надпис по нея: “Пъхни във венеца и завърти.”
Отец Гавраил
Прозрачно-сини чифт кристални топчета, облечени в мигли, които откровено лъжат, че се взират в теб във всеки един момент, а ти си дивеч. В ответ на моя поглед той не каза нищо. Просто продължи по коридора, а аз просто продължих да търкам земята и да не смея да се обърна още много дълго време, след като спрях да чувам стъпките му.
Защо писателите пишат
Просто тук идва следващият въпрос – теб какво точно те плаши в смъртта: че физически ще изчезнеш или че никой няма да чуе мислите ти?
Ако умът ти се изхаби преди тялото, няма да го разбереш, но това не пречи днес да си ужасен от вероятността, защото за теб мислите ти са толкова много и толкова ги обичаш и толкова ги мразиш, и толкова искаш да ги задържиш, и да ги пуснеш, и да те оставят на мира, нека да изчезнат, не, нека да ги намериш. Някъде там някои водят собствен живот…
Чаено парти
Дребничкото тяло на д-р Иванова излезе от колата и се затъркаля симпатично към багажника. Изкара внимателно две хладилни чанти и замрънка угрижено “Миличките ми, дано не сте се вкиснали”, след което се засмя сама на шегата си. Последва леко пръхтене при влаченето на неудобния товар към къщата. Щом отключи вратата се провикна жизнерадостно…
Ама 500 лева на вечер или на услуга?
А пък тя хубава беше доста. Видях я в задното огледало. Е! Хубава, хубава… колко да съм я видял колко е хубава, в задното огледало и то в тъмното, нали, ама хубава ми се видя.
Никой не мисли за роботодателя си, щом зачене
Не иска да ходи на гости при баба си, защото във всяка стая има матрьошки. Всекидневните дейности, като да си пъхнеш стъпалото в терлик вече имат асоциативен проблем при тези хора.
Бандата на девствените мустаци
. Слизам аз от този автобус, скромно с торбичка Бриколаж, в която държа саксийка увита в кухненска хартия и се чувстам някак като да трябва да се чувствам цивилизовано на цивилизовано място.
Ден на профилактична тишина
По ред тривиални причини, от няколко дни ставата на ченето ми ме боли (за да не си помислите нещо – бях на зъболекар и беше ветровито, от което тя се „изкълчи“) и тъй като не искам да пия обезболяващи, няколко дни се налага да мълча. Или поне максимално да се опитвам да не говоря, да…