Утрото отдавна се беше събудило. Бяла течност се разля по тялото й. “Обичам те. Ти си моя Бог” прошепна като на себе си тя, след което потното му тяло се строполи по дясната й страна:
– Трябва да ставам – отсече той, но без да помръдне.
Тя се надигна към него, но без да откъсва очи от неговите. Слънцето си прокарваше път в зениците му, без значение колко малки бяха станали те. Тъмно-чаената й кожа, хвърли сянка по лицето му и той успя да отвърне на погледа й.
Категория: poredici
Харесва ми да си мисля, че някой ден ще имам достатъчно вдъхновение да добавям по глава в поредиците си всяка седмица в един и същи ден. Естествено не се съдя, че ме мързи и не го правя, така че не се отказвам от тази опция и не трия страницата си със стари глави. Човек никога не знае какво ще му се допише, докато пие кафе.
Мор – Питие преди сън – глава 1
– Един коктейл Манхатън, ако обичате – с лъскав глас зазвъня поръчката на бара, след което дълги пръсти поставиха на плота чантичка във форма на черешка.
– С удоволствие – заяви високия русоляв барман и задържа погледа си.
– А може ли с повече черешки? – изчурулика дяволито тя.
– Ама може разбира се – последва смях и тържествено поставяна на коктейла на плота.
– О! Много благодаря! Колко ти дължа?
– Разкажи ми как умря.
Ягодово сладко – Готвачката – глава 3
– Облечете се, хапнете и утре сутрин ще се чувствате по-добре – спокойно му каза тя, когато забеляза кръв по рамото му – та Фабио, вие кървите ! Анна Мария притеснена и изплашена хвана ръката му. Фабио въпреки топлината от допира и се отдръпна: – Госпожо Чавес, няма проблем. Не е нещо сериозно. Одрах се на един…
Ягодово сладко – Амоняк – глава 2
– Извинете за късния час, госпожо. Нека са представя – аз съм Фабио Фернандо Лопес Оривера Санчес подавач на ягоди. Може ли да остана за през нощта ? – Ама разбира се господин… – не, че не беше запомнила името му, просто под контакта на сините му очи губеше дар слово. – Санчес, но моля госпожо, наричайте ме…
Ягодово сладко – Срещата – глава 1
– Анна Мария, готов ли ми багажа ? Трябва да тръгвам ! – Да, Хуан. Всичко е готово. – Благодаря ти, любов – възкликна с облекчение той и я целуна по бузата. Хуан се качи на файтона и помаха почти незабележимо. Конете изпръхтяха и потеглиха подир плякъса на кочияша. Анна Мария също му кимна свенливо, а старата дойка…