Битие 11:1-2
И по всичката земя бе един език и глас.
И когато тръгнаха от изток, намериха поле в Сенаарската земя и населиха се там.
—
Утрото отдавна се беше събудило. Бяла течност се разля по тялото й. “Обичам те. Ти си моя Бог” прошепна като на себе си тя, след което потното му тяло се строполи по дясната й страна:
– Трябва да ставам – отсече той, но без да помръдне.
Тя се надигна към него, но без да откъсва очи от неговите. Слънцето си прокарваше път в зениците му, без значение колко малки бяха станали те. Тъмно-чаената й кожа, хвърли сянка по лицето му и той успя да отвърне на погледа й:
– Наистина ли аз съм твоя Бог? – невярващо попита той.
– Ти си. Само ти. Аз вярвам в теб и само в теб.
– Вярваш ли, че можем да съхраним себе си на тази земя? Да не се променяме и да сме щастливи завинаги така, както сме в момента? Без нищо лошо да ни се случи?
– Разбира се – уверено отсече тя – защо да не сме?
– Ами не знам – смотолеви той – всичко се променя… Той всичко може да променя…
Слънцето около мекия контур на косата й, не му позволяваше да отклони поглед от нея.
Младия мъж потърси спокойствието в пъстрите й очи, които изглеждаха още по-светли на фона на обгорената й от топлия вятър кожа.
– Това, че Той ни е създал – започна спокойно младата жена – не означава, че ние не можем да контролираме сами живота си от тук нататък – постави длан върху гръдната му кост, която учестено трепереше под блъсъците на сърцето – Аз вярвам само в теб – и положи глава на рамото му.
—
Битие 11:2-4
И рекоха един на други: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола на вместо кал.
И рекоха: Елате, да си съградим град, даже стълб, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, за да се не разсеем по лицето на всичката земя.
—
Нощта бавно заобграждаше огъня. Още един ден се претъркули тежко. Очертанията на града ставаха все по-ясни, а кулата се извисяваше все по на високо. Съвсем скоро върховете на пръстите им щяха да докоснат облаците.
– Казах ти, че всичко ще е наред, защото ти си моя Бог – прошепна му тя и го прегърна още по-силно.
– А ти си моята божествена Съветница.
Щастливи съзерцаваха безвремието на запалените клони.
—
Битие 11:5-9
А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.
И Господ рече: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.
Нека слезем и там да смесим езика им, така че едни други да не разбират езика си.
И разся ги Господ от там по лицето на всичката земя; и престанаха да зидат града.
Затова той бе наречен Вавилон (от смешение), защото там смеси Господ езика на всичката земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на всичката земя.
—
Младата жена отвори очи в бяла стая без стени. Срещу нея имаше масивна проста бяла маса с два прости бели стола. От единия стол я наблюдаваше леко пухкав мъж на средна възраст с вълниста коса и набола брада, кръгли очилца и костюм, каквито тя не беше виждала и не си и и бе представяла, че може да има, а другия стол срещу него беше празен. Мъжа се усмихна ентусиазирано и почти приветливо:
– Тъкмо навреме – делово започна той – не обичам кандидатите да закъсняват. Добре започваме. Седнете, моля.
Тя седна и той отвори средно дебела папка със записки и щракна с химикал. Тя го наблюдаваше изпитателно без да продума и дума.
– Така, така… – наплюнчи си пръста и заразлиства из папката той – както виждам, Вие сте на 23 години, без начално, основно и висше образование, без опит в сферата на ресторантьорството и хотелиерството, но пък…
– Къде се намирам? Къде е моята половинка? – прекъсна го рязко с равен тон тя.
Той си свали усмивката, а след това и очилата. Постави ги върху масата и огледа жената пред себе си. Тя беше слаба, изпита, с остри скули и крив нос, с кокалести черти, средна на ръст, повече изпечена от слънцето, отколкото мургава, чернокоса, рошава, покрита с рокля от изпонакъсани листа, вперила пъстър поглед в него, едва удържаща се, да не му се разкрещи.
– Вие сте на интервю за работа, госпожице – отговори й внимателно той без да мигне.
– Моля? – бързо му отвърна тя.
– Задавате въпроси. Това е чудесно за позицията.
Тя вдигна ръце въпросително и вече доста ядосано, така че той си пое въздух и продължи:
– Предвид създадените обстоятелства при самоволно и своенравно изграждане на сгради и съоръжения, от неоторизирани субекти на територията на Сенаарската земя, се наложиха спешни действия от страна на Господ и окончателната им възбрана по начина, по който е започнал процеса. Това наложи спешно отваряне на свободна работна позиция в хана на кръговрата между живота и смъртта.
– Какво въобще ми говорите? Отказвам да стоя тук и настоявам веднага да се върна при мъжа си в нашия дом.
Той я погледна и колебливо се замисли за момент. В паузата му, тя сподавено попита:
– Мъртъв ли е?
– Не – бързо отвори бързо той, а тя отпусна дъха си с облечение.
– А защо съм тук?
Индивида срещу нея си пое дълбоко дъх и троснато изду бузи:
– Защо всеки път ми се изпращат неподготвени кандидати… Ще сте на тази длъжност, докато не си изплатите дълга.
– Не дължа никому нищо – категорично отсече тя.
– Щом Той казва, че имате дълг, зна чи е така.
– Вижте… има някаква грешка.
– Няма грешка, но нека започнем от начало… – и продължи с отегчение – Казахте ли на мъжа си, че бидейки хора, вие можете да налагате свои собствени устои?
– Това, че Бог ни е създал, не означава, че не можем да си правим каквото си искаме – изтреля разпалено тя.
Той си записа нещо в папката и с все така отегчен тон продължи:
– Ще приема отговорът Ви за “Да”. А втълпявахте ли на така наречения свой мъж, че е Бог по време на полов акт?
– Аз вярвам в моята половинка и той е моя Бог по всяко време, не само по време на полов акт.
– Нека внимаваме какви ги говорим, госпожице… – погледна я косо над очилата той – Ще го запиша като “Да”. И последен въпрос: Вие ли предложихте на мъжа си да строи кула?
Тя прецени, че няма да е обстоятелствена и за това просто отговори с “Да”.
– Е, в такъв случай може да се съгласим, че няма грешка. Вие сте дала ред съвети на този мъж, след което под вашето зловредно влияние, т.нар. съветничество, е организирал гореспоменатото неправомерно изграждане на сгради и съоръжения от страна на човешкия вид. Може да разглеждаме това интервю като формалност, защото нямаме по-добър кандидат от вас за изплащане на този дълг. Работата е Ваша. Вие сте с връзки…
Въпросителният поглед не се изтриваше от лицето й. Така че той просто продължи:
– Същината на работата е, че ще стопанисвате ханът между живота и смъртта. На мястото ще се посреща и изпраща всеки, който умре, всеки път щом това се случи. Посетителите ще ви разказват за живота си, но вие няма да може да давате съвети, защото няма да има смисъл, тъй като вече ще са мъртви. Това е част от длъжностната Ви характеристика и наказанието Ви. Имайте предвид, че това е нов отдел. Размножаването на човешкия род го наложи. Преди като бяха двама беше лесно, но вече не е така, а и анализите ни показват, че ще става все по-трудно. Приспособяваме се, така че разчитам и на проактивност от Ваша страна. Имате ли някакви въпроси?
– Нямам избор, нали?
– Не.
– Колко дълго ще работя там, възможно ли е да сме заедно отново с моя мъж?
– Да, ще се засечете в някой живот след като дълга Ви приключи. Дълга Ви е в срок до края на вечността, която няма край или по-рано. Според зависи.
– А ще мога да ли да се сбогувам с него сега?
– Не. В хана ще го виждате през някакви периоди от време, когато умира. Не очакваме той да ви разпознава. И все пак може да се надявате, ако това Ви доставя удоволствие.
Опита се да звучи дружелюбен, но настъпи неловко мълчание.
– Ами… нека попълним документите и след това започваме с двуседмичното Ви обучение.
Отвори следваща страница и започна да попълва:
– Вашето сегашно име?
– Аз нямам име.
– Много добре. Тъкмо ще свикнете по-лесно с това, което сме Ви избрали. Вече се наричате Мор.
– А ако не се справя с работата и не изплатя т.нар. си дълг?
– Щом Той казва, че ще се справите, вярвайте в Него.