– “Добро утро и пре-кра-сен деН, цветни приятел-ки” – три удивителни – качвам снимката и натискам “публикуване”. Бра-во. – доволно си се самопохвали леля Люба и тържествено постави телефона на масата до порцелановата чашка за кафе. Часът бе 7:30 сутринта и ПО часовник качи поредният пост с градинските си ружи, прясно разперени на слънчевите лъчи….
Автор: yanadnv
Мор – Интервю за работа – глава 2
Утрото отдавна се беше събудило. Бяла течност се разля по тялото й. “Обичам те. Ти си моя Бог” прошепна като на себе си тя, след което потното му тяло се строполи по дясната й страна:
– Трябва да ставам – отсече той, но без да помръдне.
Тя се надигна към него, но без да откъсва очи от неговите. Слънцето си прокарваше път в зениците му, без значение колко малки бяха станали те. Тъмно-чаената й кожа, хвърли сянка по лицето му и той успя да отвърне на погледа й.
Библиотекарката
Косматата потна шепичка на Мирко, нервно прехвърляше многоъгълните зарчета из малката торбичка. Торбичката не беше кесийка купена от магазина за игри, а беше класическа малка прозрачна найлонова торбичка за еднократна употреба, взета от ролка за безплатни торбички от щанда за зеленчуци от БИЛА или Кауфланд. Не беше сигурен. Майка му, му я даде преди много време. Мирко беше на 35.
Последната надежда
Точно, докато ядеше домашната орехова торта, приготвена от мама за 34-я му рожден ден, Йоан захапа виличката и предния му горен зъб падна. Лекият смут, че кафявият му по рождение зъб се изхлузва по време на тържеството, го накара да прилепи плътно устни и да отиде тайно в банята.
Щом се заключи, хвана зъба в обезкосмената си шепичка и забеляза, че вместо корен има нещо като метална, дълга около 2 см плоска пластина. Дали беше метал, не можеше да установи, но забеляза много малък надпис по нея: “Пъхни във венеца и завърти.”
Мор – Питие преди сън – глава 1
– Един коктейл Манхатън, ако обичате – с лъскав глас зазвъня поръчката на бара, след което дълги пръсти поставиха на плота чантичка във форма на черешка.
– С удоволствие – заяви високия русоляв барман и задържа погледа си.
– А може ли с повече черешки? – изчурулика дяволито тя.
– Ама може разбира се – последва смях и тържествено поставяна на коктейла на плота.
– О! Много благодаря! Колко ти дължа?
– Разкажи ми как умря.
Отец Гавраил
Прозрачно-сини чифт кристални топчета, облечени в мигли, които откровено лъжат, че се взират в теб във всеки един момент, а ти си дивеч. В ответ на моя поглед той не каза нищо. Просто продължи по коридора, а аз просто продължих да търкам земята и да не смея да се обърна още много дълго време, след като спрях да чувам стъпките му.
Защо писателите пишат
Просто тук идва следващият въпрос – теб какво точно те плаши в смъртта: че физически ще изчезнеш или че никой няма да чуе мислите ти?
Ако умът ти се изхаби преди тялото, няма да го разбереш, но това не пречи днес да си ужасен от вероятността, защото за теб мислите ти са толкова много и толкова ги обичаш и толкова ги мразиш, и толкова искаш да ги задържиш, и да ги пуснеш, и да те оставят на мира, нека да изчезнат, не, нека да ги намериш. Някъде там някои водят собствен живот…
Чаено парти
Дребничкото тяло на д-р Иванова излезе от колата и се затъркаля симпатично към багажника. Изкара внимателно две хладилни чанти и замрънка угрижено “Миличките ми, дано не сте се вкиснали”, след което се засмя сама на шегата си. Последва леко пръхтене при влаченето на неудобния товар към къщата. Щом отключи вратата се провикна жизнерадостно…
Ама 500 лева на вечер или на услуга?
А пък тя хубава беше доста. Видях я в задното огледало. Е! Хубава, хубава… колко да съм я видял колко е хубава, в задното огледало и то в тъмното, нали, ама хубава ми се видя.
Никой не мисли за роботодателя си, щом зачене
Не иска да ходи на гости при баба си, защото във всяка стая има матрьошки. Всекидневните дейности, като да си пъхнеш стъпалото в терлик вече имат асоциативен проблем при тези хора.