Коледо парти. Дискотека. Прибирам се с такси. С таксиметровия коментираме дискотеката:
– Ами да, то там са основно проститутки. То аз ги знам тия работи. То тая дискотека е известна с това, че има най-много проститутки там, ама и аз го знам, нали. Че нали ги карам от там. То ние като ги караме нощните смени и то се знае. Идват адреси от там. И то не какви да е проститути, а хубави проститутки. Скъпо платени. 500 лева.
– 500 лева? – питам се леко озадачение в просъница.
– Да. 500 лева – отговаря с уверена компетентност човека.
– Ама 500 лева на вечер или на услуга?
– Е, сега… – с неподготвен глас започва – … де да знам… – неловка пауза – … ся, дали на вечер или на услуга. Не знам толкова.
– Е, защото 500 лева… – започвам да е оправдавам – … е малко специфична сума. Пък и е важно. Едно е на вечер, друго е на услуга.
– Е, друго е, друго е, да, да. Ся ще ти кажа. Качвам една двойка момче и момиче, веселят се. Изглеждаха да се харесват. Не, че съм ги гледал, ама нали. Така си помислих като влязоха. Седнаха отзад, целуват се такова. Нали. Момчето казва „Карай към Младост“ и аз карам. Около Орлов го чувам да я пита много притеснено „Много се извинявам, но как се казваш?“ и тя „500 лева.“, той „Какво?“, тя „500 лева.“, той „Ама ти сериозно ли?“ и тя „500 лева.“ Аз се заслушах, ама си карам, не се обаждам. Тука няма какво да се обаждам. Те се сдърпаха нещо. Загледах ги в огледалото. То не знаеше момчето, а пък тя хубава беше доста. Видях я в задното огледало. – пауза – Е! Хубава, хубава… колко да съм я видял колко е хубава, то в задното огледало и то в тъмното, нали, ама хубава ми се видя.
– Да, то в тъмното… – показвам активност по време на историята аз.
– Абе хубава беше… – замислено за акуратността на информацията, прави пауза той.
– Нормално момиче значи.
– Да, да, не изглеждаше на проститутка, ама нагласено хубаво момиче. Не си казах, че е проститутка, не беше облечена като проститутка, макар, че то вече на дискотека всички малко нали, ама така по-хубава беше от обикновено, над средното. И та, момчето се обръща към мен и „Извинете, може ли да обърнете пак към дискотеката?“, и аз „Ама може разбира се.“ и я върнахме. И я оставихме и така. Какво да правим. Оставихме я.
– Пак добре, че е решил да я върне.
– Да, да, той добро момче. После сега тука отпред и ми вика „Аз търся любовта. Искам сериозно момиче. Помислих, че най-накрая съм го намерил. Заговорихме се, имаме общи интереси, а пък то…“ и аз му веднага му казах „Абе питай бе момче! Тука приятелка къде си тръгнал. Тука главно проститутки има.“ Да пита, защото ги знам тия работи, нали ги карам. Ама той как да знае. Е, той вече знае де. И така. 500 лева.