. Слизам аз от този автобус, скромно с торбичка Бриколаж, в която държа саксийка увита в кухненска хартия и се чувстам някак като да трябва да се чувствам цивилизовано на цивилизовано място.
Ден на профилактична тишина
По ред тривиални причини, от няколко дни ставата на ченето ми ме боли (за да не си помислите нещо – бях на зъболекар и беше ветровито, от което тя се „изкълчи“) и тъй като не искам да пия обезболяващи, няколко дни се налага да мълча. Или поне максимално да се опитвам да не говоря, да…
Информацията никога не е достатъчна
Беше зима (да кажем тази зима, но историята се отнася за всяка зима). На слънце беше (-4) градуса по Целзий, на сянка се усещаше като да хвана цистит. Дългата опашка пред МВР-то освен, че се виеше като патриотично хоро до самия булевард, се и раздвояваше като дяволски език. С оптимистична нагласа и все още топли…
Първото ми сладко от дюли
Една сутрин леля Лили се появи на вратата ми с голяма дюля в ръка. Обясни ми, че са им донесли много дюли от село и иска да ме почерпи. Усетих го като да иска да попроучи.
Грис срещу отверка
Бавно се търкаляше ронливият следобед. Очичките й се бяха втренчили в нея. Сова писна в далечината, но това никой от присъстващите не го разбра, защото се намираха в задушната панелка на Манастирски ливади. Дишането й се учести, а косата й се на понакъдри и прилепна плътно по потния й врат. Металната лъжица се стовари на масата и бабата повтори:– Защо го наръга с отверката?– Не съм…
Колко често си тупате косматия килим
– Не става и не става…– Е, моите съседи имат малко дете и пускат прахосмукачка всеки ден.– Именно! Ако имаш дебел килим, няма как се почисти, дори и да пускаш прахосмукачка всеки ден. Има разни до блока – мине се не мине време и тупат килима. АМА какво го ТУПАТ не мога да разбера?! Не е…
Третата къдричка
ой обожаваше тези си къдрички. Те бяха прилежно завъртени от челото по посока тавана, като две малки спретнати охлювчета. Но той много държеше да има и трета.
В мрачната нощ
Тъмната нощ бавно се спускаше по небосклона. Мъглата, бяла и гъста като мляко, обливаше клоните на дърветата, вятърът свистеше като котешки писък, а един магьосник търсеше някъде подслон. Натежали от дългия път, крачките му бавно отекваха в тишината, а нозете му, боси и твърди, разранени, зараснали и пак разранени, и пак зараснали, бяха забравили, що…
Ягодово сладко – Готвачката – глава 3
– Облечете се, хапнете и утре сутрин ще се чувствате по-добре – спокойно му каза тя, когато забеляза кръв по рамото му – та Фабио, вие кървите ! Анна Мария притеснена и изплашена хвана ръката му. Фабио въпреки топлината от допира и се отдръпна: – Госпожо Чавес, няма проблем. Не е нещо сериозно. Одрах се на един…
Ягодово сладко – Амоняк – глава 2
– Извинете за късния час, госпожо. Нека са представя – аз съм Фабио Фернандо Лопес Оривера Санчес подавач на ягоди. Може ли да остана за през нощта ? – Ама разбира се господин… – не, че не беше запомнила името му, просто под контакта на сините му очи губеше дар слово. – Санчес, но моля госпожо, наричайте ме…