– Не става и не става…
– Е, моите съседи имат малко дете и пускат прахосмукачка всеки ден.
– Именно! Ако имаш дебел килим, няма как се почисти, дори и да пускаш прахосмукачка всеки ден. Има разни до блока – мине се не мине време и тупат килима. АМА какво го ТУПАТ не мога да разбера?! Не е възможно да се почисти, колкото и да се тупа…
– Особено, ако имаш котка.
– Ммм…. тя е най-малкия проблем….
Настана дългоочакваното мълчание на съгласието. То е характерно за женските разговори, когато и двете страни нямат повече какво да добавят, защото като че ли се е изчепала темата, НО все още мислят активно за това. В този момент се появи заинтригуваният поглед на трета, чула бегло последните изречения и приближила се до масата. Ключовите думи „прахосмукачка„, „котка“ и „проблем“ бяха сигурен индикатор, че за нея разговорът е съществен. Естествено, пълното убеждение, че има с какво да допринесе за обогатяването му се усети от километри – шията й се проточи, веждите й се повдигнаха, а устата й леко се отвори в ход ъ-хъ да каже нещо.
Двете момичета ествествено също усетиха порива на третата и едната от тях компрометира мълчанието на съгласие с думите:
– Посочете ми ЕДИН човек, който има дебел пухкав килим и може да го поддържа да изглежда чист!!
Третата ъ-ъх да си отвори устата, но втората допълни:
– Особено с котка!!
– Е, дами, АЗ съм такъв човек – тържествено и самодоволно създаде смут третата.
Мълчанието на съгласие бе нарушено. Двете лица я наблюдаваха в очакване за обосновка с напрегнати рамена, в затишие пред спор. Тя продължи хладнокръвно като в съдебна зала:
– Да. Аз имам дебел пухкав килим и той изглежда чист, макар, че не пускам прахосмукачка. Толкова е дебел, че когато падне нещо върху него знам, че никога повече няма да го намеря. Страх ме е да шия над него, за да не изпусна…
– … топлийката(!) – допълни разбиращо първата.
– Именно… Защото тогава ще ме е страх да ходя боса, ще трябва да ходя с чехли, а летните чехли миришат много силно на гума…
Динамичното равновесие отново бе постигнато за няколко секунди. Появиха се мълчанието и сведените погледи с леки усмивки, които нямат какво да допълнят към това съвършенсто на женско разбирателство и хармония. Не след дълго обаче си дадоха сметка, че думите „боса„, „чехли“ и „миришат“ са привлекли нездравия интерес на левент от съседната маса.
С напета походка на младеж и въпросителен поглед той се приближи. За да върне вселенския жест, че е била въведена в разговора от по-рано, този път третата въведе човека:
– Е? Ти имаш ли дебел космат килим и колко често се тупа?
– О! Имам, да! И доста ми го тупаха едно време – като че ли не бе разбрал въпроса правилно, тъй като угрижено си пое си дъх и продължи -... но откакто не съм ерген, все по-рядко го тупат…