Бавно се търкаляше ронливият следобед. Очичките й се бяха втренчили в нея. Сова писна в далечината, но това никой от присъстващите не го разбра, защото се намираха в задушната панелка на Манастирски ливади. Дишането й се учести, а косата й се на понакъдри и прилепна плътно по потния й врат. Металната лъжица се стовари на масата и бабата повтори:
– Защо го наръга с отверката?
– Не съм го наръгала…
– Знам че си го наръгала с отвертката!
– Не, това не е вярно! Ее, почти не е вярно…
– Вярно е, защото има дупка от отвертка в корема! Дупка от кръстата отвертка!
– Не съм сигурна, че е кръстата…
– КАК така не си сигурна, че е кръстата?!
– Да, може да се каже, че има ситуация с отвертка, но… ох хайде да махнеш това въже от простор, дето си ме вързала с него, че Георги всеки момент ще дойде с колата. А и трябва да сложим пердетата, нали за това дойдох…
– Тук заповедите раздавам аз! Ще отговаряш или искаш още грис? Това ли е което искаш? ОЩЕ ГРИС?
И бабата домъкна 13 литрова тенджерата с грис със заплашителни бавни стъпки. Вътре в издълбаната дупка от грис се лашкаше една лъжица с големина между нормална супена лъжица и малък черпак. Ясно си личаха следите от червило, докато овързаното момиче е било хранено насилствено с грис.
– Всичко ще ти кажа! САМО НЕ и ОЩЕ ГРИС!
– Така, така… – бабата остави гриса настрана, хем на безопасно разстояние, хем на да всява напрежение – не е мил достатъчно добре чиниите нали? За това ли го стори, Ана?
– Вижте Бабо на Георги, не съм го наръгала, одрах го леко, добре е, не беше нарочно, нека да го обсъдим като възрастни хора…
– Възрастна ли ме наричаш? – и се протегна към гриса хладнокръвно.
– Не, не, като големи хора да го обсъдим. Сега не е в Пирогов, няма някаква отвертка в корема му, а има лека драскотина наистина и за това аз съм тук да гладим и слагаме пердета…
Бабата се втренчи с дълъг проницателен поглед, а Ана гледаше все по-невинно.
– Не ме лъжи момиче – кресна тя – не мие достатъчно добре чиниите, нали?
– Не, напротив, много добре ги мие…
– Не мие достатъчно често чиниите, нали?
– Не, не, че не ги мие често…
– Значи, защото ги мие рядко?
– Не, не, мие ги с оптимална честота и ми харесва даже…
– Тоест е мил, но не е мил добре? Това вашето поколение….
– Хайде да ми отвържете краката от това въже за простор, защото той всеки момент ще дойде и трябва да закачаме пердетата.
– Добре, но първо ще хапнеш грис.