Точно, докато ядеше домашната орехова торта, приготвена от мама за 34-я му рожден ден, Йоан захапа виличката и предния му горен зъб падна. Лекият смут, че кафявият му по рождение зъб се изхлузва по време на тържеството, го накара да прилепи плътно устни и да отиде тайно в банята.
Щом се заключи, хвана зъба в обезкосмената си шепичка и забеляза, че вместо корен има нещо като метална, дълга около 2 см плоска пластина. Дали беше метал, не можеше да установи, но забеляза много малък надпис по нея: “Пъхни във венеца и завърти.” Изплю се, макар гърлото му да беше пресъхнало и да нямаше нито болка, нито кръв. Повдигна с треперещи пръсти горната си устна, погледна венеца, погледна пластината, фокусира се и с притаен дъх започна да приближава зъба към мястото, от което беше паднал. Очакваше да усети нещо и за това направи пауза 1-2 мм преди отвора за да се успокои, но мама му почука на вратата:
– Йонииии, какво става, мама? Всичко наред ли е? Не си дояде тортичката!
Той се стресна, ръката му трепна и освен, че вкара рязко зъба, някак естествено го извъртя на правилните градуси. Пред погледа му се изписа надпис и устата му зейна:
“Sp-1988, щом четете това, значи сте навършил своите 34 земни години и сте готов да изпълните своята мисия. Поздравления – пребиваването Ви на тази планета не е безцелно. Вие сте изпратен в качеството си на последна надежда за спасение на измиращиния народ на планетата Скотул. Мисията Ви е да разпространите нашия генофонд, оплождайки възможно най-много земни жени. Вашето скотулско продородно семе ще доведе до потомство, което ще доведе до собствено потомство и така нашият народ след няколко поколения отново ще преб…”
Чу се стряскащо блъскане по вратата, мандибулата му щракна нагоре, зъба се извъртя в неутрално положение и надписът изчезна:
– ЙОНИИИИИ, да не ти е лошичко, мама? Не отговаряш! Всичко наред ли е? Да извикам баща ти? СТАНКО, на Йони му е зле, ела!
– Мамо, остави ме на мира!
– Не говори така грубо на майка си – баща му се обади.
– Ама… – Йоан се панира – … акам.
Родителите му се умълчаха. Майка му се осмели да наруши мълчанието:
– Извинявай, мама. Ъъъ… действай си – след което прошепна – За какво му се скара, не го чу ли, че е напрегнат…
Щом Йоан чу, че стъпките се отдалечиха достатъчно, отново се фокусира върху зъба. Този път го хвана по-смело и го завъртя надясно, защото натам поддаде по-лесно. Надписа се появи от началото на последното изречение, което беше зачел. Остави устата си зейнала, за да не наруши сигнала:
“Вашето скотулско продородно семе ще доведе до потомство, което ще доведе до собствено потомство и така нашия народ след няколко поколения отново ще пребъде!
Вероятно вече сте забелязал, че земните жени са непреодолимо привлечени от Вашето мъжество и колорит. Това е така, защото данните от изследванията ни, показаха, че феромоните са от ключово значение при избора на осеменител. За това с цел успешно преодоляване на мисията, последната ни лабораторна станция с последните си енергийни запаси Ви създаде с тяло, с повишени нива на тестостерон и повече потни жлези.
Ако по някаква причина мисията Ви е застрашена поради некоректно зададени телесни параметри, молим да ни посетите, за да нанесем необходимите корекции.
За посещение на лабораторията за допълнителни финални корекции: вземете прясно козе сърце и пъхнете накрайника на зъба в лявата аорта.
Успех.”
Надписът изчезна и той погледна скептично към обръснатите си потни длани. Едни наболи длани са нищо в сравнение с липсата му на врат. Тази липса винаги му беше пречила с жените, а сега имаше шанс да промени това и да спаси своята родна планета. Всичко си идваше на мястото. Ако беше човек, би се панирал, че живота му е лъжа, но вместо това той просто получи разумен отговор на въпроса, който винаги си беше задавал: “Защо нямам врат.”
Четеше дизайнерски онлайн списания и черпеше естетични идеи как да издължи визуално врата си. Носеше блузи с остри деколтета, но това водеше до дилемата дали да си обръсне деколтето или да остави космите от гръдта да се подават.
До сега Йоан не беше контактувал с жена по начина, по който мисията го изискваше. Беше правил опити, но липсата на шия създаваше известни пречки. Чувстваше, че дамите са разфокусирани от директното разположение на главата му спрямо раменете. А и това го правеше по-нисък с около 7-8 см от останалите мъже. Едно е да си висок атлетичните 185 см, вместо мижавите 177,5. Опитваше да компенсира този си малък размер като си купи скъпа кола, която не може да кара зимата. Събираше парите за нея дълго и тъй като живееше в столичен град, където наемите са високи, остана в апартамента на родителите си.
Искаше му се някой ден да има половинка, но сега вече беше различно – цяла планета разчиташе той да предаде семето си, а липсата на врат застрашаваше тази мисия. Трябваше му козе сърце. Излезе решително от тоалетната, преминавайки през хола към входната врата, съобщи на роднините си, че излиза до магазина за карантия и не им даде време да зададат каквито и да е въпроси.
Щом се озова пред вратата с надпис “карантия”, осъзна че влиза там за пръв път. Все пак майка му готвеше. Когато отвори, звънчето се обади високо и ясно, и зад касата се подаде леля Роза. Тя беше с русолява рядка коса и бицепс, който не можеше да се обхване от две средностатистически мъжки ръце. Ентусиазма й при вида на клиент не беше никак прикрит:
– Аууу, какво виждат очите ми! – тя имаше диоптър (- 3.75) от последния си очен преглед отпреди 8 години и категорично отказваше да носи очила – наистина беше под въпрос какво виждат очите й, макар да придаваше далеч по-развлекателна нотка в този въпрос.
Йоан си помисли, че ето това е една 45 годишна жена в детеродна възраст, с която би могъл да започне мисията си, веднага щом му добавят врат. Изглежда не беше забелязал колко е нервен, докато потта от челото му не достигна клепачите. Избърса ги с ръкав и пристъпи към касата. Лелята го фокусира по-добре:
– Какво ще обичаш, миличък?
– Едно козе сърце, моля!
При този въпрос, тя малко заби и го огледа внимателно. Той се смути и брадичката му още повече хлътна към гръдната кост. С леко треперещ тон добави:
– Аммма и да е прясно.
Това изречение вече лелята го беше чувала, така че професионално изтреля:
– Имаш го!
И отиде отзад. Истината е, че леля Роза не различаваше свинско от пилешко, както не различаваше мъжа си от братята му. Хвана едно по-големичко сърце от една тарелка с карантия и гордо го постави върху хартията за увиване на кантара пред Йоан:
– Толкова добре ли е?
Той не се усъмни дали е козе сърце или не и кимна одобрително, за да не се изложи. Леля Роза се усмихна доволна, така че червилото по предните й зъби се разкри:
– 5,53, ама за тебе 5.50.
Йоан отново забърса потта от клепачите и побърза да извади парите. Усмихна се възможно най-мъжествено и почти тичешком излезе. Без да се обърне, чу звънчето и гласа на леля Роза в синхрон “И да кажеш после дали ти се е получило!”.
Върна се в апартамента и директно отиде отново в банята с карантията в джоба. Леля Роза така и не му даде торбичка. Родителите му се опитаха да му кажат нещо, но той не ги чу и се заключи. Сложи пакета в умивалника и разопакова хартията. Не беше сигурен кое е лявата аорта на козето сърце, но въртейки го, все повече се убеждаваше, че това е въпрос на гледна точка. Щом намери нещо като тръбичка, смело дръпна зъба и вкара пластината вътре. Мека светлина обля помещението, нежно го погълна и изплю в друга тоалетна със залепен на вратата график за почистване. Зъба му беше все още в ръцете. Нямаше и следа от сърцето, но той все пак го позами на мивката преди да си го включи във венеца. Пред погледа му се изписа надпис:
“Съжаляваме. Консумативът “свежо козе сърце” не отговаря на две от три изисквания. Не е козе и не е свежо. Оборудването ви няма енергия за повече от един опит. Надяваме се, да сте се телепортирал недалеч от обичайния си ареал.
Желаем Ви успех.”
Той плахо отвори вратата и пред себе си видя леля Роза да го гледа недоумяващо как се е озовал в служебния им нужник.