Skip to content
A bit of Yana's space image

[i] ob6testweno lichno prostranstvo [i]

понякога ще се появяват истории

Menu
  • -here-
    • -разказки-
    • -поредици-
      • -ягодово сладко-
      • -мор-
Menu

Никой не мисли за роботодателя си, щом зачене

Posted on януари 26, 2023януари 26, 2023 by yanadnv
Photo by Markus Winkler on Unsplash

За трети път чух как са отказали повишение на приятелка, защото очакват да излезе в майчинство в рамките на година.

Преди 6-7, може би дори 8-9 години, за първи път ми разказа за такова нещо, друга моя приятелка.

Преди известно време пък трета приятелка беше убеждавана да не напуска, защото е майка и компромисите, които компанията прави с това тя да е холм-офис, когато детето й е болно, може да не ги срещне на друго място. Плюс, че можела скоро да има и второ дете (отварям скоба за факта, че в случая на тази компания, обективно нямаше абсолютно никакъв смисъл да имат дори физически офис).

И в трите ситуации нито едно от тези момичета, не е споделяло с колеги маточният си статус и въобще дали се правят опити за зачеване или не. Презумпцията, че ще зачеват скоро („ей, ся-ся“) е изцяло подчинена на факта, че са обвързани жени в детеродна възраст и хубава визия.

Да. Неприятно е за тях, наистина. Не са получили повишението, което очакват и бла-бла-бла. Все тая.

А на работодателя приятно ли му е, години наред да се буди нощем облян в пот и съзли, заради кошмари как подчинената му зачева? Не. После следват психолози, психиатри, лекарства за сън.

В един момент, докато се усети и вече не би погледнал пълнени чушки, пълнена пуйка, въобще не иска да слага нищо във фурната или във еър-фрайъра. Започва да яде само от тиган – пържено. Нещата ескалират към проблеми със стомаха, жлъчката, наднормено тегло, сърце.

Не иска да ходи на гости при баба си, защото във всяка стая има матрьошки. Всекидневните дейности, като да си пъхнеш стъпалото в терлик вече имат асоциативен проблем при тези хора:

  • терлик –> баба –> матрьошка –> зачеване –> кошмари

Също. Много ли му е добре кабинета му да е до общото WC, за да рови в кофите за боклук след колежките си, за да търси дамски превръзки и тампони? Не, я.

От една страна това са изключително много разходи:

  • интериорен дизайнер, ако WC на офиса изначално е било разделено на мъжка и женска тоалетна;
  • архитект;
  • майстори!!

После. Това са изключително сложни таблици с изчисления на тема менстуалните цикли на колежките му. Още разходи:

  • курсове в Udemy;
  • курсове при Кобилкина;
  • задочна магистратура по теоретична физика;
  • бели въртящи дъски, за да крие какво прави в кабинета си;
  • цветни маркери и гъбичка;
  • допълнително място в Google Drive за екселкси таблици.

За съжаление, следствие на феромоните, след известно на време всички жени в екипа им идва по едно и също време. Т.е. щастието за този човек, което се намира само в броя тампони, които е намерил в общата тоалетна, трае само от 3 до 10 дни месечно.

Тогава все едно магически в общата кухня се появяват шоколадови бонбони, кока-кола и банани, защото от задочната магистратура по Биохимия, знае че в бананите има калий, а през тези дни подчинените му ще имат нужда от соли. Те ще са по-отпаднали, по-уморени и по-замаяни от обезболяващите и мускулните релаксанти и така той се грижи – хем да не им пада квъвното, хем да са електролитно балансирани. Защото той знае, че електролитния баланс е ключа към добрия служебен имейл, в което всъщност е и смисъла.

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • Леля Люба
  • Мор – Интервю за работа – глава 2
  • Библиотекарката
  • Последната надежда
  • Мор – Питие преди сън – глава 1
© 2026 [i] ob6testweno lichno prostranstvo [i] | Powered by Superbs Personal Blog theme